На 6 януари 1848 г. /по стар стил това ще рече „на връх Коледа“- 25 декември/ в будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев.

Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия. В тази среда синът на даскал Ботьо започва да проявява чертите на своя характер. Оставят следи онези от тях, които ще влязат в представите ни за него като волна личност, с болезнено усещане за човешки и социални правдини, с изключителна чувствителност и готовност за дела. През 1865г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Преживява около Д. Паничков и неговата театрална трупа, всред хъшовското общество, където се открояват фигурите на Желю войвода, на Хаджи Димитър и Караджата. Прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. Оттогава датира сближаването му с Васил Левски и с хъшовските емигрантски среди. По-късно е учител в Александрия и Измаил (1869) , редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г.

Зад себе си Христо Ботев е оставил една скърбяща майка, една обичаща го жена с невръстно първородно дете. На приятелите и съмишлениците си е оставил да продължат започнатия от него в. „Нова България“ и да отстояват заветите и идеалите му в утрешна свободна България.

Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.