Летопис

Из летописна книга на СУ „Христо Ботев“

Летописната книга е библиографска рядкост, безценен исторически извор, който продължава да се пише и днес.

Летописната книга е част от историята на нашето училище, на образованието, на бита и душевността на хората в долнодъбнишкия край. Страниците й изобилстват с факти, чрез които да се докоснем до онова не толкова далечно време, когато в малкото ни градче са шетали местните първоапостоли на българската просвета.

Имало едно време едно училище…

Така започва историята за едно от най-старите светски училища в Северозападна България – училището в град Долни Дъбник. Нейното начало е в 1835 година. Училището се помещава в къщата на Пахарците. В него се учат 20 ученици, а първите учители са Михаил Чорбаджията и свещеник Коста.

След прекъсване на училищните занятия поради епидемия през 1843 г. училището се помещава в зимника на Дино Динов, а през 1844 г. в къщата на поп Коста, който обучава 40 ученици.

За периода 1846-1862 г. училището е в двора на църквата – „килията“. Изучават се буквар, аритметика, наустник и пс4-1алтир. През 1874 г. започва строеж на нова сграда на училище. Училището е девическо,  а първата учителка е Мина Йовчева. Тя обучава 30 девойки. До 1877 г. има мъжко и девическо училище.

Една година след появата на съвременната българска държава,  долнодъбничани се сдобиват със смесено училище. То има четиригодишен, а след това шестгодишен курс на обучение. Светски учители в него са: Недко Духлински, Стефан Тотовски, Илия Кършигоров. Главен учител  и по-късно директор е Ламби Кандев. Училището е издържано от Църковно-училищната общност. Обучението има религиозен характер, а основен метод е взаимоучителният.

През 1906 г. прогимназиалният и горният курс стават самостоятелни училища, но в една сграда. След построяването на четири начални училища, през 1926 г. прогимназията се отделя от непълната смесена гимназия, която получава името „Христо Ботев“. Гимназията има разлОрденичен статут – СПУ, ЕСПУ.

През 1956 г. с доброволно набрани средства от учители, родителски комитет и ученици е построен бюст-паметник на Христо Ботев. Той е открит на 2 юни 1957 г. На същата дата  на училището е връчен орден „Кирил и Методий“ II степен.

От 1964 г. гимназия и прогимназия се сливат в единно училище. От 1991 г.  придобива статут на Средно общообразователно училище „Христо Ботев“.

С решение на Педагогическия съвет през 1994 г. в горен курс е въведена предпрофесионална подготовка „Фирмена администрация“. От 2002 г. се открива паралелка с технологичен профил „Ин1-2формационни технологии“. През 2017 г. се разкрива паралелка „Икономическо развитие“ за учениците, обучаващи се от VIII до XII клас. Училището разполага с два модерно обзаведени и оборудвани компютърни кабинета с 27 работни места, а по-късно е оборудване и мултимедийна зала. Учебните зали и кабинети са оборудвани с мултимедийни проектори и аудиосистема.

С отговорност и мисъл за обучението и бъдещата реализация на младото поколение колективът при Средно училище „Христо Ботев“ винаги следва принципите на градивност, приемственост и новаторство. Усилията на учителите се награждават с постиженията на техните възпитаници, които се постигат успешно кариерно развитие и защитават името на училището. От учебната 2023/2024 година училището е включено в списъка на иновативните училища, като проектът е под надслов „Ние, Ботевите потомци, учим и творим добро с мисъл за природата“.  

Поколенията се сменят, днешните събития стават неумолимо вчера, а ние, потомците, продължаваме да пишем поредната страница от летописа на родното школо.